Термините балнеология и балнеолечение произхождат от латинската дума balnea. По времето на древния Рим с “balnea” са означавали баните и къпалните, в които се използувала не само минерална, но и обикновена вода. В съвременната терминология приемаме, че обект на балнеолечението в тесен смисъл на термина са естествените подземни минерални води.
Сведения за използуването на минералните води у нас датират още от дълбока (праисторическа) древност. Най-голям разцвет в използуването на топлите и горещите минерални води настъпил в трако-римския период до IV-V век от н.е. От това време са останали многобройни следи от бaлнеологичното строителство, в резултат на което са възникнали тогавашните градове балнео курорти – Сердика (днешна София), Аугуста (Хисар), Пауталия (Кюстендил), Дезудава (Сандански) и др.
На територията на България има около 160 значими минерални води. Преобладават топлите и горещите , следвани от хипотермалните води. Най-горещата минерална вода блика от източника “Гейзера” в Сапарева баня – 100° С. Cтудените минерални води са съвсем малко и заемат под 1% от общия хидро-минерален дебит.
В страната преобладават слабо минерализираните води (83%). Те не включват само акратотермите, но и значителен брой радонови, сулфидни, силициеви и флуорни води. Най-слабо застъпени са въглекиселите води. Редица хлоридни и сулфидни води са същевременно и йодно-бромни минерални води. Някои сулфатни води са същевременно и желязо-съдържащи и арсенови.
Преобладаващата част от минералните води са с ниска твърдост (под 10 Н°), което е благоприятно като питейно качество.
Българските минерални води са с разнообразен химически състав, минерализация, температура, газове и микроорганизми. По богатство и разнообразие на хидротермални води и биоклиматолечение България е сред първите cтрани в Европа.